Масата на учениците от трето ниво

- Приятно ми е ! Аз съм Айси . - каза момичето невзрачно , защото разбра че и той е един от поредните красавци по които тичат всички момичета . " О , да още един "плейбой" ! Не разбирам как го правят ! Все едно ... " мислеше си тя , но се наведе и отново започна да рисува . Така правеше винаги , когато я беше срам или се притесняваше .

-Ооо Айси се изчерви... - каза Бела. Да не се влюби от пръв поглед а?
Айси стана още по червена.
-Стига сте засрамвало момичето. - каза Ерик също много червен
-Тук да няма купон на доматите че всички станаха червени? - попита Бела като се смееше като луда. Чакай и аз да опитам... Май не станах червена а? Драко червена ли съм?

- Какво става ? Защо се смеете така ? - попита Айси и отново се замисли " Най - сетне дойдоха , че вече не мога да седя тук ! Всеки прегръща другия , мляскат се и какво ли още не ! Дано по - бързо да минат първите дни че да свикна най - накрая с тая обстановка ! "


( доста е кратко ама и аз не се сещам нищо интересно )

-Бяхме до Ейнджъл!Кейси направо щеше да се пръсне от ревност каго го прегърнах!-побутна с ръка Кейси все още смеещата се Мери.
-При кой?-наостри уши Ерик,защото до сега се беше гушкал с Тереза.
-При брат ти Ерик!-въздъхна влюбено Кейси.
Ерик се засмя и започна да я имитира.
-Ах ти!-направи се на ядосана Кейси и се протегна към Ерик като го хвана за обицата на устата му,а момчето веднага млъкна.-Още един път ме имитирай и ще видиш какво ще стане!
-Ехе!Остави ми момчето!-каза Тери с лигав глас като прагърна Ри през кръста.
Айси ги гледаше и от време на време се сееше заедно с тях.Те бяха най-веселата компания и въпреки всички слухове,че били отлични смъртожадни и убийци,те бяха верни приятели.
Докато тя размишляваше Кейси се наведе и я попита без останалите да чуят.
-Айси,имаш ли си приятел?Защото ако искаш да ни бъдеш една от най-добрите приятели трябва да ни споделяш някой неща!


Ето ви!Това трябва да е дълго ама дайте и вие по-дълги!

- Ами ... нямам ! - каза Айси и наведе глава . - Хора като мен трудно намират приятели да не говоря за по - сериозни връзки . Сещате се ... Както в обикновенното учлище , така и в Хогуортс бях аутсайдер . Сега сигурно пак ще бъде така . Е в магическото имах няколко приятелчета и дори гадже , но нещата се оплетоха и всичко свърши . Пък и честно казано нямам нужда от приятели ... всички близки които някога съм имала просто ... умират ! Не знам какво е това , но първо беше единствената ми приятелка , която и до ден днешен си остава моята най - добра ! След това загубих и родителите си ... вече не знам какво да правя ! - продължи момичето , докато всички я слушаха внимателно .

- Както винаги ... - прошепна Айси с въздишка , събра набързо нещата си и излезе от залата с бърза крачка . Беше и писнало за всичко да е виновна , за всяко малко и незначително нещо ! Всеки път беше така ! Черната овца на всички , върху която можеш спокойно да изкараш чувствата си . И така при всяка такава случка , тя стигаше до извода че е виновна , за това че същетствува . Тя бе причината Тереза и Ерик да се скарат , както и причината заради която Бела се развика на всички . Тя носеше нещастието в сърцето си , но неможеше да го изстръгне . На излизане усети същия силен и сковаващо студен вятър , които бе усетила и Тери . Прониза я право в сърцето като нож , но това бе дори по - голяма болка ... Да нямаш приятели и никой до себе си е можеби най - лошото нещо което може да се случи на човек , а Айси не искаше това да се случи с останалите . Така реши че трябва просто да ги остави и да се махне колкото се може по-далече , за да не причинява повече болка когато...

През целия път до залата Айси се чустваше виновна . Вървеше , но не казваше нищо , просто чоплеше пръстите си и си мислеше . Сега кой знае в какво щяха да я обвинят или да и се развикат . Не и се стоеше там , всъщност не и се стоеше никъде ! Искаше и се просто да я няма , за да не пречи на никой ! "Какво ли щеше да бъде ако ме нямаше ? И ако сега изчезна или си отида , дали някой ще забележи че ме няма ? Абе защо въобще си задавам тези като знам отговора ?! Никой няма да забележи липсата ми ! Все едно какво се случва с мен , нали на другите трябва да име добре ! " - размишляваше момичето . Тогава ...

Бела ислези от замъка като вихрушка. Тя търсеше Тезера. Трябва да е някъде наоколо - помисли си я. Като не обърна внимание на Айси, попита Кейси:
-Да си виждала Тереза?
-Не не съм. - каза тя.
-Ерик би ли ми помогнал да намеря уж гаджето ти. Както се държиш напоследък май ще късате. - развика се Бела като едвам държеше сълзите си. И къде е Драко?

-Аз ... не съм го правила досега... Вие , вървете ... аз ще се опитам ....- каза момичето и другите тръгнаха . " Добре , време е ! До сега никога не съм го правила но се надявам да успея . Господи помогни ми ! " - мислеше си тя на излизане от залата . Когато излезе , се затича на някъде оглеждайки се за нещо . Най - накрая се спря и каза тихо " Това е мястото " след това свали всички връхни дрехи и затвори очи . След секунда нещо като мълния удари мястото на което Айси беше застанала и вместо момиче изпод мъглата се показа красива пума със снежнобели зеници . "Господи ! Успях ! Е другите го правят ежедневно , но аз ... добре трябва да ги настигна ! " каза си момичето и затича по посоката която бяха поели останалите . Когато приятелите я видяха не се учудиха много , защото за тях беше ежедневие , но ...

Тогава пумата кимна с глава , пое си въздух , затвори очи и каза :
- Контерна ! - за секунда проблясна слаба светлина , а на мястото на пумата се показа Айси леко окаляна . Момичето стана изтупа се и каза задоволително :
- Ей , успях ! - после обаче щастието от лицето и се истри като се сети че още не са намерили Тери - А сега какво ще правим ? Капнах от умора , а Тереза още я няма ! Чуствам се ужасно виновна за цялата тая работа ... ако не бях аз , нямаше сега да сме тук и ....

Айси неможа да си продължи изречението, защото Бела я прекъсна:
-Хайде имаме 10 минути да си починем. И по това време да мислим къде да я търсим.
Всички легнаха на тревата и започнаха да мислят. След 10 минути Бела стана и каза:
-Аз не се сещам къде може да е. И 10-те мимути минаха. Някой друг да се е сетил?
-Аз не се сещам. - каза Мери
-Аз също. - каза Кейси
-Нито пък аз. - каза Драко
Всички погледха към Ерик.
-Аз май знам къде е. - каза той