Събранието

Заглавие: Събранието Сря Апр 08, 2009 7:37 pm

Тъмна фигура вървеше по подземния коридор.Стъпките й бяха тихи,а наметалото скриваше човекът под него.Коридора изглеждаше призрачен.Тих,но сякаш нещо се витаеше във въздуха.Стените бяха влажни,а атмосферата беше повече от смразяваща.Стигна до вратата в дъното и я отвори.
-Знаеш,че не обичам закъсненията,Лестранж.-тихо промълви мъж,който не изглеждаше като обикновен човек.
Приличаше на...змия.Гласът му беше тих,слаб,но сякаш отекваше в голямото помещение.На дълга маса се бяха наредили всички приближени на Лорда,а самият той седеше на централното място.Касиди свали качулката си и тихо влезе в помещението.Бавно замахна с ръка и вратата зад нея се затвори.
-Съжалявам,господарю.-прошепна студено тя и погледна Волдемор в очите.
Той не отмести поглед и посочи къде да седне.Лестранж откъсна поглед от червените му очи и се придвижи до Тереза Лестранж...как я мразеше само.
-Както казах,преди да ни прекъснат,имаме неоспорими доказателства,че орденът на феникса е набрал мощ.Също знаете и единствената ни възможност...някакви въпроси?-бавно и тихо говореше Господарят.
-Има ли изобщо някакъв план?-студено проговори Касиди.
-Лестранж...студена и директна както винаги.-отново я погледна Волдемор-А ако възложа това на теб?Да направиш перфектният план?
-Ще откажа.-отвърна красавицата.

Брой мнения : 2 Registration date : 18.07.2010

Вратата рязко се отвори.Фигура с наметало влетя в стаята.По извивките й си личеше,че е жена.Единственно косата на непознатата се виждаше.Тъмни къдрици се спускаха около нея.Волдемор се усмихна и каза с тих,почти шепнещ глас.
-Дъще...очаквах те.
Жената свали качулката си и част от смъртожадните си зашушукаха.Елизабет бе....красавица.Овалното й лице бе като от порцелан,красиво,но студено.Голямите й очи бяха обрамчени от дълги мигли,които бяха високо извити.Беше свила устните си в нещо като усмивка,но изглеждаше зловещо.Тя погледна всеки един от присъстващите.
-Това ли е тя?
-Наследницата на Господаря?!
-Да,да..не виждам прилика!
Чуваше всяка реплика,от всяка уста.Погледна към баща си,който й кимна да се приближи.
-Тишинна!-оповести той тихо,но всички го чуха и замряха.
Никой не можеше да откъсне поглед от новодошлата.Елизабет,бавно и плавно,се приближи до лявото рамо на баща си и отново огледа всички.Погледът й бе надменен,жесток,подъл...приличаше на океан в чиито дълбини не можеш да навлезеш.
-Повечето от вас знаят коя е Елизабет Риддъл.Моя...дъщеря.Искам отношението ви към нея,да бъде същото каквото е към мен...Нямам против дори да ви наказва,ако не се държите подобаващо.
Елиза метна поглед към Касиди Лестранж.Двете жени присвиха очи една към друга.
-Сега...да оставим това на заден план.-продължи Волдемор-Говорехме за планът ни...Така,какво казваше,Лестранж?
Но още преди да е проговорила,вратата за пореден път се отвори...

Заглавие: Re: Събранието Пон Юли 19, 2010 10:11 am

..Джесика влетя в залата,вилнееики и крещейки.
-Господарю!Вярно ли е,че нямаме шанс срещу Орденът на Феникса??!Вие напълно сериозен ли сте?!-момичето крещеше като обезумяла.
-Спокойно,Малфой.-тихо процеди Волдемор-Седни и първо се успокой.
Джесика кимна с глава и си пое дълбоко въздух.Видя Кас и седна до нея.
-Какво ти става?-просъска й тя.
-Няма значение!-тръсна глава Джесика и погледна към Елизабет-Коя е тази?!
-Дъщерята на господаря.-вдигна вежда Лестранж и метна злобен поглед към Риддъл-Отврат.
-Сега...-оповести отново Волдемор-Това,което става е наистина опасно.Искам всички да сте много предпазливи.Все още няма да действаме,но когато му дойде времето-ще нападнем.
Огледа всеки един от тях,които го гледаха или със страх,или с гордост.Както в случая бе Касиди Лестранж.
-Лестранж...-засече погледът й Волдемор-Би ли била така добра да измислиш начин да победим враговете си.
Зъл,остър смях огласи цялата зала.Касиди не се страхуваше от Господаря си.Дори напротив...бе решила да завземе трона му,но сега имаше друга пречка пред нея...Елизабет.
-Нима само аз трябва да работя по въпроса?Господарю,това е наистина обидно за мен.-чаровната й усмивка се бе разляла по лицето й.
-Обидно?-обади се Елизабет-Никога преди не бях срещала по-глупаво същество!
Лестранж рязко се изправи,но Малфой я хвана за ръката.
-Стига толкова!-изкрещя Лестранж-Няма да търпя повече да се отнасят така с мен и с рода ми!
-Спокойно,Лестранж.-просъска Волдемор-Не искаш да се забъркаш в някоя глупост,нали?
Касиди стана и тръгна към вратата,като пътем разби с пръчката си вазата,седяща по средата на масата.Малфой я последва,като преди да излезе каза:
-Тя е права,Господарю.Гордостта води до неподчинение.
След което излезе и затвори вратата с гръм и трясък.

Брой мнения : 2 Registration date : 04.09.2011

Тихи стъпки огласяваха влажния коридор.
-Не мога да повярвам, че това противно същество е наследница на Трона!
Силен крясък огласи всичко и Кийра присви очи. Гласът й бе познат, но не бе сигурна. Извади магическата си пръчка и се заслуша още по- добре.
-Не мисля, че това което се случва е на добре. Черният Лорд дори идея си няма какво се случва с двореца, а да не говорим за Ордена на Феникса! -просъска женски глас, все по-близо до Лестранж, която се усмихна, разпознавайки гласа и се затича.
-Касиди!
-Кийра?! - ококори очи другата жена и се ухили широко, като прегърна сестра си- Какво правиш тук?Нали уж трябваше да си в Бразилия?
-Най-скучната страна, в която съм била изпратена на мисия.-врътна очи момичето и кимна на Джесика.
-Как мина всичко?- попита Малфой.
-Доста убити, малко шум и трудно измъкване.- усмихна се уморено красавицата - Министърът ми се опълчи, не очакваше такава изненада. Но ... - усмихна се коварно - Пръстенът е в мен.
-Наистина ли?- удиви се другата Лестранж.
-Да, малка ми сестрице. Има още много да учиш.- намигна й и добави - Черният Лорд е в залата, нали?Е, ще се видим на вечеря.
Кимна леко и продължи напред. Каменната врата бе пред очите й и я отвори бавно.
-Не мисля, че ... - прекъсна речта на малката Риддъл и влезе.
-Коя си ти?!- просъска тя.
-Тази, която едва ли познаваш.- хладно отвърна Кийра и се приближи към Лорда, който се бе усмихнал.
Елизабет си замълча като забеляза как баща й гледа новопристигналата.
-Е, Кийра?
-Пръстенът е в мен, господарю.-победоносно обяви красавицата и видя как лицата на всички смъртожадни светнаха.
-Браво, Лестранж.- прошепна Лорда видимо доволен, след което се обърна към останалите- Това е истински смъртожаден, приятели мои.Кийра живя осем месеца в Бразилия, докато не изпълни мисията, която й бях възложил. Браво, скъпа ... спаси цялостната ни мисия.
-Благодаря, Господарю.- кимна Кийра и застана от другата страна на Лорда.
Дъщеря му не спря да я гледа, което й доставяше огромно удоволствие.Малката принцеса наистина си мислеше, че ще наследи "Господаря" .. тази титла принадлежеше на Кийра и на никой друг .. не би я отстъпила дори на сестра си.
-Свободни сте.- оповести Волдемор си се обърна към двете жени зад него- Само вие двете седнете. Всички други- напуснете залата.
Смъртожадните се изнизаха един по един бавно и затвориха масивната врата след тях.
Черният Лорд огледа бавно двете лица пред него.Изпитателно изпи каменните им лица и тихо проговори.
-Вие двете сте моята надежда.Всяка от вас притежава сила равна на всички тези малоумници взети заедно.Очаквам от вас да бъдете моя дясна и лява ръка.
Двете жени се спогледаха и кимнаха вяло една на друга.
-Елизабет ... -обърна се Волдемор към дъщеря си- Не ме интересува вашият малък конфликт с Касиди. Искам с Кийра да се държиш добре.. самата тя ми е като дъщеря.
Риддъл кимна бавно и отново погледна към другата красавица.
-Ти Кийра .. опитай се да се държиш на ниво. Знаеш какво е положението в момента, не искам повече изненади. Когато си тук .. се чувствам много по-защитен от всичко останало... Сега сте свободни и двете.[/b][/b]